ИСТОРИЯ НА ЧИТАЛИЩЕ „ЗАРЯ” с. ВАКАРЕЛ

 

 

Идеята за основаване на читалище във Вакарел изниква в края на XIX и началото на XXвек, когато,  селото е във възходящо икономическо и просветно развитие.

            Тази идея намира почва сред селската интелигенция групирана около народния учител Цветан Георгиев, фелдшера Константин Георгиев и свещениците Тодор Ковачев и Константин поп Стоянов. Първото учредително събрание на читалището се провежда на

 25 март 1902 година. Освен посочините по горе присъствуват още Паун Попов, Никола Стоименов, Захари Ив. Гешаков, Зашо Ковачев, Найден Червенков, Владимир Стоицов и редица други. Общо се събират около двадесетина души. Сред общия ентусиазъм приемат устав и се решава да се основе читалище „ ЗАРЯ „ с. Вакарел. Читалището е регистрирано  в самоковския съд със заповед № 616 от 31 май 1902 г.

            В устава е определена следната цел на читалището:

Чл. 1. Целта на Вакарелското читалище е да буди у гражданите на селото интерес към четене и да способствува за тяхното научно просветно и естетическо развитие.

Чл.2. За постигане на целта , читалището урежда:

библиотека с публична читалня, популярни сказки, беседи, реферати и пр. по разни отрасли на знанието, сказки, четения и систематични курсове със словопрения специално за членовете си, забави, вечеринки

            В основните положения на устава е определено:

Чл. 59. Читалище „ Заря” е основано на 25 март 1902 година и има седалището си във с. Вакарел.

Чл. 60. Читалищния празник е на 25 март- Благовещение.

Чл. 61. Целта и името на читалището са неизменни.

Веднага са абонирани вестниците „ Ден”, „Дневник” и „ Българан” , списанията ”Веселушка”, „Детска почивка”, „Македонска звезда”, Съвременник”, „Ново общество”, „Светлина”, „Картинна галерия”, „Родина”, „Демократичен преглед”, „Самообразование”, „Земеделие” , „Културно единство” , „Слънчоглед”.

Събрани са помежду членовете средства и са закупени книги за читалището. Започват и първите просветни сказки, които са държани от учители и просветници в селото. Фелдшерът Константин Георгиев чете сказка „Вредата от прекомерното употребление на алкохола”.Учителят Цветан Георгиев говори на тема „Важноста и целите на земеделските сдружения.”- „Празна е приказката ; казва учителят, че нашето вековно рало най добре оре земята. Потребно е модерно земеделие. Трябват подобрения във всички отрасли на земеделието, в начина на обработане на почвата, в начина на прибиране и почистване на храните, в начина на торене.Извън това потребни са машини с каквито работят наредналите във всяко отношение вече други държави. Онова което харчим за пиене- ако го спестим- ще покрием нуждите на нашето стопанство, ще го снабдим с потребните земеделски съоражения. Но тук трябва воля, трябва постоянство, труд и пестеливост.”

            Свещенник Константин поп Стоянов говори по тема „ Средства за ограничение пожарите в селото..”

            Захари Иванов Гешаков- държи няколко сказки. Първата му тема е:

„Злото от разграбването на общинската мера и как да се премахне” Сказчикът изнася пред събралите се , че общинската мера е изложена на разграбване. Предлага да се изисква пред общината да се сформира комисия , която да оцени щетите и от щетите да се образува фонд за строеж на училище. Същия сказчик изнася и беседа на тема: „Развитие на скотовъдството на запад и у нас.”Захари Гешаков развива своята народо полезна дейност в читалището и кооперацията до 1911година, когато се установява като свещеник в гр. Долна баняи Костенец.

            В просветната дейност активно участва както вече отбелязахме Цветан Георгиев , който държи сказките „Икономическата политика на общинския съвет” и „Земеделските сдружения”.

            Фелдшерът Константин Георгиев, говорил за „Коремният тиф” и „Каква хигиена да се пази , за да не се появяват заразни болести?”

Когато се направи макар и един бегъл поглед за изнесените сказки ще се види, че те имат чисто практически характер и имат за цел да подпомогнат и облекчат живота на селянина.

            Почти веднага след основаването се урежда читалищно кафене в което по решение на настоятелството се поставят портретите на Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов, Раковски, Бенковски, Паисий И Гоце Делчев.Атака също да се постави  и карта на България.

            Читалището е водило редовен организационен живот до войните 1912 – 1913 год. Всяка година на 25 март се провежда годишно общо събрание за отчитане на дейностана финансите. Провежда се избор и на ново настоятелство в състав: - председатил, подпредседател, касиер, деловодител, библиотекар. До този период председатели са били Цветан Георгиев, Паун Попов, Милен Георгиев, Найден Червенков. Една от първостепенните задачи е и постройка на читалищно помещение. С протокол № 3 от 25 март 1909 год. Общото събрание решава да се образува фонд”Постройка на читалищно здание” , като във фонда се превеждат 1/ 10 от приходите всяка година.

Първото събрание след войните е направено на 19 януари 1914 година, когато се приема отчета за 1912 и 1913 година и за председател е избран Христо Йонев.

            На 16 януари 1914 година читалището урежда първата вечеринка играна от учителите. Читалището реализира приход от 100 лв. Категоризирани са три латегери места с входни билети от по 1лв., 0.50ст. и 0.30ст.

Идват дарения за абонамент на вестници и списания. Например с протокол № 11 Читалищното настоятелство изказва благодарност на К. Георгиев- подарил „юбилеен сборник на Иван Вазов, на Истилиян Стамов- подарил сборника- „ ЖЪТВА” , на Величко Георгиев- подарил списания и книги на стойност над 100 лв.

            През 1920 – 1922 година председател на читалището е Атанас Якимов/ Албански / директор на прогимназията. Същият е родом от Македонияи е деец на Македонската освободителна организация. Атанас Якимов активно се включва в обществения живот на селото.. През 1923 г. негово дело е спасяването на над 120 сдружени земеделци по времето на деветосептемврийския преврат. По негова инициатива през 1914 г. започва активна дейност по построяване на читалищна сграда. Проведен е разговор с общинската управа за отреждане на терен. При едно от посещенията на народния трибун Цанко Бакалов Церковски подготвя проект за читалищна сграда в копривщенски стил. Само смяната на политическите условия преврата на 9 юли и участието на населението с оръжие в ръка не довежда до край това начинание. През 20те и 30те години в читалищния живот се включва нова генерация от млади учителии селски интелигенти, като Величко Георгиев, Славко ВладимировТрендафил Игнатов, Димитър Станчев.

            През 1921 година умира Константин Георгиев. Смъртта го заварва като председател на читалището. Със своята народополезна повече от 20 годишна дейност като медицински фелдшер, основател на читалището и кооперацията и дълго годишен техен деятел му спечелват уважението и симпатиите на по голямата част от вакарелското население.

            На 15 март 1924 се приема нов устав на читалището. Същото става член на читалищния съюз, От 1924 до 1928 година председател на читалището е свещенник Тодор Хр. Ковачев. Активно през този период допринасят за издигане на читалищната дейност и Трендафил Игнатов и Васил Николов Стоименов.

            През1931 година по решение на управителния съвет одобрено от общото сърание от фонда за построяване на читлищен дом са подарени за построяване на училище- 60.000 лв. През следващите години на различни части са подарявани още суми , като общата стойност на дарението за училището надхвърля 120. 000лв.През 1935 година изтъкнатият писател и общественикСтоян Ватралски подарява на читалището във Вакарел събрани съчинения

„ Библиотека Стоян Ватралски, други различни книги и парично дарение.

            Управителния съвет благодари на големия родолюбец за дарението, но малко след това от живота си отива христианския проповедник, историк , писател и поетСтоян Ватралски. Той остава едно голямо творчество в около 17 тома историческа, нравствено- етична, религиозно- богословска литература, която за жалост не е запазена за вакарелските поколения.

Края на 30 те години настъпва подем в дейността на читалището. Удвояват и се утрояват неговите членове. Почти се удвояват и книгите в библиотеката.                                                     Закупува се радиоапарат, провеждат се сказки най вече от свещенник Христо Стоиминов, Никола поп Тодоров и др.  От тридестте години начева народополезната дейност в читалището и на свещенник Стефан Грозданов. Роден и израсъл в многолюдно семейство, прегърнал от рано земеделската идея, преживял перипетиите на две войнии едно войнишко въстание свещенник Грозданов отделя голяма част от живота си на развитието на Вакарел.Негово дело е основаването на дружество на Червения кръст и на младежко христианско дружество.Повече от 30 години от живота си той отдава и на читалище „ Заря” , като член на управителния съвет, дългогодишен касиер и председател на читалището.

            Освен традиционните читалищни дейности, като вечеринки,популярни сказки и просветна дейност чрез библиотеката често се организира посещения на именници в именните им дни, разпродажба на картички и марки. Така например само през1945 година от посещения на именници и разпродажба на картички са реализирани 45966 лв, приход за касата на читалището. През същия този период на читалищната сцена са поставени и първите театрални постановки.Първите такива , за които намираме запис в протоколната книга на читалището са „Под Игото” от Иван Вазов и „Насила оженване” от Молиер. Ето какво четем по повод на втората сценка в протоколната книга.

„ На 08. 01 1937г. читалището даде своята традиционна вечеринка. Утвърдиха се 5 категории места от 5,10,15,20 и 30 лв. Читалищния приход е 1500лв. Не остава на страна и културно просветната дейност. Учителите се канят да изнасят различни сказки, темите са различни. Директорът на училището Васил Николов Стоименов говори за Народните будители, за Васил Левски, за трети март.Учителката Любка Димова изнася реферат „ Самообразова ли се вакарелецът”.

            През 1941 г. в махала Мечковци се открива читалище наречено „Слънце”, вследствие на евакуацията на София през 1941- 1944 в махалата се завръщат много млади хора, членовете достигат 120 души.Всяка година се изнасят по 2 или 3 пиеси. През 1942 година е представена пиесата „ Боряна”от Йовков, тогава читалището се води от Илия Спасов и Димитър АТАНАСОВ/ Митрето/ За читалищна сграда се използва домът на Георги Русинов, тъй като в училището е разформирован полковник от Бронираната бригада.Активни младежи са Станко Спасов, Недко Спасов, Цветан Николов, Петко Зарев , Трендафил Велев, Крум Балабански.

            Читалището води активен живот до към края на 1941 г. и постепенно преустановява своята дейност след като младежите се пръскат в София и околните градове.

            Периодът 1944-1959 г. е почти неизвестен за читалището. Читалищни секретари са Станоя Сотиров, Иван Паунов, читалището се помещава в кръчмата на Петър Милев. Освен библиотечна дейност не са известни други страни от дейността на читалището.

През 1948 година ръководството на читалището закупува 16 мм киномашина „Кинап“ , едно магаре и каручка и така е организирано първото кино във Вакарел. Прожекциите първоначално са организирани в вторник, събота и неделя а след известно време и ежедневно.

            Първи ,като читалищен кинооператор започнал работа е Ангел Петров Атанасов. От 1953 година работата се разраства и се назачават двама кинооператори а именно Зорка Григорова Стойнова и Зашо Димитров Хаджийски- прожекциите се организират всеки неделен ден във Вакарел а през останалите дни  по махалите.

            ...Аз постъпих като кинооператор през1955 година от тогава увеличихме прожекциите в централното селище на два пъти седмично по две прожекции на ден. 1959 година започнахме да обслужваме и с. Белица – сомня си Боян Станоев Сотиров. През 1967 година донесе ново развитие на киното във Вакарел, в салона са монтирани стационарни киномашини и то започва да работи на пълна работна седмица, като всеки ден има по две прожекции. От това време датира и първата прожекция на цветен , широкоекранен филм, така кинообслужването се изравнява с това в голямите градове. До 1973 година съществува и подвижното кино . През същата година дейноста му спира , поради обезлюдяването на махалите.

           През 1959 г. за председател на читалището е избран Спиридон Стоянов Спиридонов, който остава на това поприще 20 години до 1979 година отдавайки много от съзнателния си творчески живот. В началото на 60 години постъпва като секретар- библиотекар Йорданка Савова, която повече от 30 години е в центъра на културния живот на селото.

През 1959 година е открита детска музикална школа с преподавател Борис Кацаров от Ихтиман. Школата е с един отдел по акордеон. Мнозина вакарелски деца са получили начална музикална грамотност.

От началото на 1960 година води началото си естрадно сатиричен състав с ръководител Стефан Запрянов. В началната година от създаването си състава е изнесъл 3 концерта, като е бил и окръжен първенец. Не секва и театралния колектив, който събира в селския салон почитателите на театралното творчество във Вакарел.

Незабравими следи в живота на читалището оставя и мъжката фолклорна група , която изнася редица концерти не само във Вакарел но и на естрадите Игликина поляна, Сливенския балкан, Копривщица.

           Първият танцов състав играещ под музикалния съпровод на битов оркестър състоящ се от самодейците Мирчо Цветанов- кавал, Саве Цветанов- гайда, Йордан Ценев- гайда, Гергин Жотев- гъдулка, Цветан Христов- гъдулка, Александър Милев- тъпан. Първите танци изиграни на читалищната сцена са: „Ганкино хоро“ -смесено, „Дайчово хоро“ - мъжко, „Шопско“- мъжко, „Фигурна ръченица“ .

            От 1974 година ръководител на състава е Трендафил Атанасов Митев, броя на танциорите самодейци нараства на 24- 12 мъже и 12 жени. През същата година са ушити и първите костюми за танцьорите.

            През 1981 година под ръководството на Радка Йорданова Танева е създаден и детски танцов състав.

            За първи път през 1985 година танцьорите имат и професинален ръководитетова е Георги Илиев от с Габра. За тридесет годишния период на съществуване вакарелските танцьори стават любимци на публикат

            И днес повече от век след мига в който бе запален огъня в светилниканика на читалище „ Заря“- с.Вакарел, отблясъците му озаряват Вакарелската планина и будят в душите на хората желание за просвета и култура. Овен за просвета и култура читалището е непрекъсващ извор на родолюбие и патриотизъм, крепител на българщината във Вакарелския район.